Първото ритниче

Един неделен следобед, седя си вкъщи и се чудя как да се концентрирам за миг, за да прочета Закона за радиото и телевизията, защото в понеделник имам контролно по Медийно право. И тъкмо започнах с Първа глава… и нещо се случва! Боже, какво ли е това?! … Май е бебето! Да, това е първото ритниче на бебчо!

Бях в 18 г.с. Бебчо ме ритна ниско долу в корема, много ниско, чак под бельото. Чувството е неописуемо, но нека се опитам да обясня за тези от вас, които се чудят или притесняват да не би да изпуснат този момент.

Няма как да се сбърка. Преди този ритник усещах някакви движения в корема си и все се чудех дали това е бебето или просто червата ми не знаят какво искат – движения на височина около пъпа, все отстрани. Е, оказа се, че са били червата. Ритничето на бебето се усети много ясно, дори се надигна леко мястото, където беше застанало. Сякаш беше много силна пеперудка, бореща се да излезе от пашкула си. Но все пак пеперуда, колко сила може да има – минимална.

Жалко, че съм сама този следобед. Мъжът ми е на поредната неделна мъжка сбирка. Нищо, ще има още много ритници, които той не просто ще види, но и ще усети. Нямам търпение за това.

Leave a Comment